Коледата в 5 снимки

Няма да пиша много -само малко.Ето така само да се похваля :))
Казах вече,че си изкарах много хубаво на Коледа.
Хапнах капама:









,чумлек:




последно ми хареса много!!!Няма да се сърдя ,че не получих обещаната кокошка пълнена с кюфтета :)



А и дядо Коледа идва ,но ми искаше 5 лв за да ми даде подаръка
И той се изучи :))Ето го -вижте как не иска да ми дава подаръка :))





Направих и няколко страйка:)) Е по случайност де :))








Накрая даже и пях-ужас .Добре че наблизо нямаше разни хвъркати домашни животни -щяха да умрат горките

Все още съм жив :)))

Много тежки празници се за формиха.Прекарах една чудесна Коледа на Банско.Имаше от всичко ,дори от някои неща в повече :) .Имаше и дядо Коледа и Снежанки ,и капама и чумлек, и алкохол,и сняг ,и подаръци.Но аз устоях на напъна:)
Сега пускам снимката а другото ще разказвам по натам :)

Забравих снимката

Лелее какъв съм заплес ,вчера забравих да обновя блога.Забравих да сложа снимка на седмицата,но сега вече ще го направя.Малко последните дни се бях по отнесъл нанякъде или по скоро ми беше леко апатично.Но с новата седмица май се промени това -да се надявам, че ще е за по дълго.Очертава ми се пътуване за празниците и предполагам много положителни емоции и много нови и интересни снимки.А да и кокошка пълнена с кюфтета :).За изминалата седмица -нормална работна с нищо интересно и запомнящо ,за изминалата година:има да се пише доста и ще седна на Дто си и ще попиша.Хайде стига за този път :)
Уф пак щях да забравя снимката.Тази седмица слагам една снимка ,която направих с първия си риболов с фотката ми.Нея си харесах веднага след като ги свалих на компа а и който я видял подтвърждава това че се получила(като за аматьор като мен).

Снимката тази седмица

Още вчера знаех коя ще е снимката на седмицата И нищо не промени това.Ето я и нея :

Сиво

Времето е мрачно, облачно, дъждовно. Нормално за сезона. Сиво. И на мен ми е сиво. А това не е нормално. От няколко дни ми е сиво, леко безразлично, умислено, самотно.
Чувство, което съм изпитвал и преди, но само в определени кратки моменти. А сега се опитва да ме завладее. Прокрадва се в мислите ми, кара ме понякога да гледам някъде- не зная и аз къде. Защо тази година е по силно , има ли връзка с минали събития? Въпроси, които си задавам а отговор не мога да си дам. Поне в момента.
Лекарството за това ми състояние го знам, но не мога да приложа. Риболова. Той ми помага винаги да си премахна лошото настроение и негативната енергия. С всяко подаване на примамката си отива част от негативното и се връщам зареден. Ще послушам лекарката и няма да отида за риба ,ще стоя на топло и ще търся друг начин да ми стане цветно. Или пък ще чакам дядо Коледа, надявам се с него да се върнат и цветовете.
Знам вече и коя снимка ще сложа утре за „Снимка на седмицата” – отразява моментното ми настроение. Ще я видите утре. Или най добре би било, ако е друга, защото съм си променил настроението. Трудно, защото са малко нещата, които биха го променили.

Снимката тази седмица

Идва тежък сезон.Тежък, защото се злоупотребява с един течности.А ето от къде тръгват някой от тези течности :)

Седмицата в няколко думи

Мина първата ми работна седмица след като бях болен. Да си призная малко се бях поулежал , но свикнах бързо.
Седмицата ми донесе изненада. Едно признание което не съм очаквал и към което не съм се стремял. А повода за това е състезанието за хора с увреждания , което организирах с помощта на моя клуб „Хоуплес тийм”.Благодаря на фондация „Хефест” без помощта на които нямаше да бъде възможно това мероприятие и които са ме номинирали за тази награда. Благодаря също и на момчетата от клуба- големи сте ,но вие си го знаете.
Седмицата бих я прибавил към успешните- и с тази награда и с покупките с които си подмених гардероба. Малко шопинг терапия ми дойде добре. Жените знаят защо.:)
Имах и един сън тази седмица- два пъти, не лош, но невъзможен за реализиране. Просто няма да се случи. Готино е чувството докато го сънувам, има малко разочарование като се събудя, но като цяло ми подейства добре. Дали искам да се осъществи – не зная. Трябва да внимавам какво си пожелавам ,защото може да се сбъдне. Няма да разкрия съня –прекалено личен е .Оставям го на вашето въображение – а сега да видим кой има най мръсно подсъзнание.:)
Ето я наградата за която споменах:

А повече за клуба може да откриете на линка най отдолу .
За състезанието тук.

Онче-бонче

Онче-бонче счупено пиронче
Риба-щука махай се от тука
Навярно всички сте я играли тази игра като малки, аз днес с нейна помощ избрах снимка на седмицата. Падна се тази- такъв е бил късмета :) . Понеже е неделя, понеже ми е мързеливо и понеже съм в добро настроение и не търся разни символи в снимките направих тази томбола. Падна се котарака на баба. Но пък е готин и е пич ,но си няма име- просто баба си му вика котката .И е ловец –виждал съм го и не e лигльо .

Снимката тази седмица

Трябва ли да очакваш на доброто да ти отвърнат с добро

"Трябва ли да очакваш на доброто да ти отвърнат с добро?"- въпрос ,който често ме тормози. Опитвам се да намеря отговора- но май не е еднозначен или поне на мен ми се иска да е еднозначноположителен. Зная и съм правил неща, за които не съм искал и няма да поискам нещо в замяна. Неща, за които просто е достатъчно да видиш веселия пламък или сълзите от радост в очите на другия. Това е просто повече от награда.
Но има моменти, в които се отнасяш много добре/поне според мен / към някого, а получаваш безразличие или по лошо злоба.Хора, на които не си си позволил да кажеш лоша дума, хора, спрямо които не си си позволил да постъпиш нечестно, откликнал си на всяка тяхна молба за помощ, прощавал си им грешки и обиди. Злобата ми е по ясна, тя поне е е искрено чувство, но безразличието не мога да си го обясня. Или моите очаквания са големи, или аз,както ми каза една позната, „съм прекалено добър”
Питам се какво пречи на хората да кажат едно „Здравей” едно „Извинявай”,ами ако има нужда от тях?
Тези седмици, докато боледувах, получих подкрепа от много хора, но и доста хора просто не ме потърсиха, след като разбраха, че съм болен. Не зная може би не искаха да се ангажират емоционално или просто това не е тяхна работа. Каквото и да е не им прави чест и постепенно преминават от графа „приятели” в графа „познати” за мен.
Получих внимание от хора,без да съм го съм очаквал точно от тях. Намираха време да се обадят - в нета или по телефона- да попитат как съм. Това е достатъчно. За всичко друго си има лекари.
Благодаря им.Няма да ги изброявам –те ще се познаят.А за другите –живи и здрави да са, животът продължава.

Снимката е пак болна

Продължавам да съм болен, продължавам да си лежа у нас.:( Риба разбира се няма, снимки също. Не че не мога да снимам от терасата ,но много грозно пред блока.
И докато си лежа у нас си по разгледах снимките от тазгодишните излети. Направих си равносметка на изминалия сезон. Като цяло добър сезон- преоткрих отново спининга и цяло лято наблягах на него.
. Първи риби на воблер, първи опити в туичинга и други разни опити в проводки Много скъсани примамки-но нали трябва да се захранва :) .Търсене на Митичния – неуспешно, догодина продължавам :)




Много срещи с нови приятели –запознах се готини хора ,много различни, но и същевременно и много еднакви.Момчета от клуба,колеги с които направих прекрасни излети.




Колебаех се какво да сложа за снимка на седмицата. Надделя емоцията .Емоцията от първия излет с новите придобивки, вълнението от новия стар начина на риболов, спомените от преди много години които тогава нахлуха в главата ми. Една снимка на Моята река, такава каквато съм я видял тогава:

Снимката тази седмица - малко болна

Гадно - топлих леглото два дни.Тоест бях болен :(
Риболов няма,снимки също.Ще трябва да бъркам в торбата да извадя нещо и да го сложа -нали съм казал , че ще има "снимка на седмицата" редовно.Ето я - язовирчето при с.Априлци преди десетина дни :

За върнатата радост

Бях загубил радостта от общуването с Моята река . Загубих я лятото, когато бях там с желанието и намерението да почина и заредя. Получи се - до момента, в който се прибрах в Пазарджик и разбрах за едно решение. Решение, взето от един човек, но засягащо двама. Решение, за което не получих истински отговор.
Дълго време след това не исках и нямах желание да ходя пак там. Беше ме страх, че всичко ще ми напомня за онези дни и за всичко, което се е случило преди и след това. Беше ме страх, че всичко ще ми напомня за един човек.
Престраших се да отида преди 2 седмици и мислите , които очаквах, се появиха. Малки, кратки, но ги имаше. Спомнях си моменти - едновременно хубави и болезнени. В повечето време успяваше Реката да ми завладее вниманието, да ме омагьоса .
Този път всичко се промени- бяхме само аз и Тя –моята река. Тя, разкриваща прелестите си,аз- в опит да намеря къде е скрила Митичния. И така часове наред, само двамата дори и в мислите ми. Нямаше ги онези спомени, които не позволяваха да усетя радостта от Реката.
Не казвам, че няма да се появят понякога, те са свързани с моменти, които съм съхранил и на които съм отделил място в сърцето си. А те не се забравят лесно.
Да ви представя и нея – Моята река. Ето я, предоставяща възможност всеки да се огледа в нея и да се види през нейните очи.

Снимката тази седмица

Снимка на седмицата

Благодарение на моето хоби се докосвам до места ,които не всеки може да посети.Реших всяка седмица да публикувам по една снимка.Снимка , която ми харесва от място ,което ми е харесало.Дори и самото място да не ми допадне,пак може да се улови малко красота.Стига да можеш и желаеш.Казвали ми са ,че я улавям,аз не съм толко сигурен.Но ще споделям с вас каквото ми харесва на мен .
Първата снимка е от яз.Огняново.Направих я след екоакцията организирана от Стари видри" и HOPELESS TEAM .

Защо го направих

Логичен въпрос,който ще ми го зададат доста хора.Било модерно -ми може и така да е ,но не съм целял да бъда модерен.Направих го за да споделям мисли и проблеми, които ме вълнуват.Емоции,които ме тормозят.Но няма да го превръщам в кошче за моите душевни отпадъци.Искам да споделям и хубавите мигове.Да споделям със снимки и описание местата , които ми харесват и които обичам.Ето като това например:


Място свързано с безгрижно детство и с моменти в които един живот вървеше в грешна посока.Но аз си го харесвам,използвам си го да остана насаме със себе си и като база за риболовни излети.И пак това лято остана горчивина свързана с него.Ще разкажа друг път за нея.
А днес какво ме тормози-не е само от днес.От доста време си задавам въпроса -"Трябва ли да очакваш на доброто да ти отвърнат с добро?"
Нямам отговор,поне засега

Първи опит

Реших и аз не мога да обясня защо да си направя това чудо БЛОГ.Знам ли понякога ми се иска да кажа нещо а не намирам на кой или го казвам и няма кой да го чуе.Ами тук ще пиша а пък дали ще има кой да чуе ще си покаже. Дали някой ще го чете ли-дори и един да прочете е достатъчно.Дали ще съм интересен ли-а трябва ли?Ще бъда просто Аз!