Разходка до Устина

Седим си в петък на обяд с Андреев, въртим едни тежки обедни кафета, разсъждава ме върху смисъла на живота и изведнъж установява ме, че нещо не кара новата кола. А трябва :)  И аз като един скрит гений веднага предложих да идем да видим водопада край село Устина. Близо ни е, маршрута не  е сложен а на връщане ще спрем да хапнем от най добрата шкембе чорба в южна България. Е кво повече да иска човек.............не че не може  де :))))
И в събота след като се бяхме наспали хубаво тръгнахме - сем Андрееви и аз.
Пътя до село Устина е хубав, в селото като попиташ дават указания откъде и накъде да тръгнеш. Пътеката е лесна като трудност, маркирана със стрелки по посока на водопада. Непрекъснато по време на изкачването се откриват много красиви гледки към Тракийската низина.

Вървяхме, вървяхме стигнахме билото, пред нас от едната страна беше бездна, от другата скали а водопад никъде.........

Някъде под нас шумеше вода, което ни наведе на мисълта, че сме объркали пътеката. Докато не го съзряхме  зад нас. Бяхме го минали покрай него без да го видим. Причината- маловодие. Знаех за него, че е действащ само пролет и есен. Сухата пролет се е отразила и на него- по скалите течеше една тънка струя вода.

Дори и без пълноводен водопад си заслужаваше- чист въздух, гора, разни цветенца и птички, хубава студена вода от няколко чешми покрай пътеката. Гледките откриващи се, параклиса на високото било, беседката в горичката и още куп други малки нещица, които дооформят прекрасната разходка.

Да не забравя и и най доброто шкембе в Йоаким Груево- просто не може  да си по този край и да не хапнеш едно.

Това е от мен за днес, надявам се скоро да има пак за какво да пиша.
Обичайте се, правете деца а не война. И пийте едно за мое здраве!