Една традиция (16+)

В селото, където се намира "Хасиендата" има в два обичая традиции, които ги отличават. Специфични особености, които не съм срещал на друго място. Единият е Дервишовден, но за него е все още рано. Като му дойде времето ще се опитам да го представя. Другият, в който има разлики открояващи го това е т.н. "свинско погребение", "колене на прасе".
 Някой може  да го нарекат варварско и други такива. Но това е обичай и традиция, който  е от десетки години. Помня дядовците, които го правеха а те са го наследили от техните дядовци. Така, че ако някой каже че това е варварско  то значи и тези мирни, отрудени хора ги нарича варвари. Аз не мога  да се съглася с това, дори го считам за обида.
 От както се помня прасетата се колят в селото ноември и началото на декември.  С цел кървавицата  да е готова за Коледа. Там за Коледа се приготвя кисело зеле с кървавица, сланина и свински кокали от качето.

Та "бута" се прасето - което често е придружено с комични случки. И се пристъпя към пърленето му. За целта се използват слама и нагорещени железни лостове или други дебели подходящи железни предмети.

 

 

 И така докато се опече хубаво сланината, кожата на места прегаря, прасето почернява.  След като е изпълнена тази процедура прасето се завива с една черга  за да не настине, пие се по едно вино и се преминава към следващата стъпка.

 С помощта на ножове и обилно количество вода се сваля черно, мръсното и изгорялото от кожата.

Целта е да се получи това

Време  е за направата на първите мезета,че е грехота  да се пие червено вино без мезе.

Следващото е отварянето и оправянето на черва и дреболии. Това се извършва от баш касапинът  а помощниците се заемат с подговката на месето за кървавицата, миене на черва и други такива. 

Тънкостта тук е всичко да се почисти и оправи, така че да не се замърси коремната кухина тъй като там ще се забърка сместа за кървавицата и от ще се нагнете ( натъпка) в дебелото черво. А то ( червото) не се реже и маха. Почиства се, обръща се и се прекарава през отвора на Дто на прасето.

След като е готово това се забърква смета за кървавицата, която съдържа месо, бял дроб, праз лук ,копър ( от онзи много миризливият), сол и  червено вино.

И се започва тъпкането на сместа в дебелото черво.

След като се получи това

остана  само да се разфасова трупа и да се прибере.

Време е да се седне на масата и да се почине. Там се приготвя традиционно "тепсийник" - кисело зеле с пресни мръвки

Пържолите, мезетата и червено вино са отделно. На другият ден след като изстине месото се осолява сланината в качето, правят се и е такива неща

Специфичното, което не съм виждал на други места или рядко съм виждал това е използването на слама и железа за пърлене; и специфичният начин на приготвяне на кървавицата.

Традициите са това, което ни помага  да помним кои сме. Някой са се загубили във времето, други са на изчезване. Тази традиция е една намаляваща и постепенно заглъхваща. Причини много, не е това темата. Написах всичко това  за да помогна да  не се загуби във времето. Хубава или лоша, това е нещо местно и предавано през поколенията.Дори и само като снимки и спомени да остане пак е едно връщане назад към корените и миналото ни.
Към тази публикация ще прилагам с пълна сила Правилата и политиката  за модериране на коментарите . Така, че ако някой се опитва да обяснява, че това не  са правилните начини и способи, когато се коли прасе; че що толкоз рано се коли и други такива да не си прави труда да пише коментари. А просто да си ги сложи отзад ( имам предвид зад монитора):)). Тук просто описах в думи и снимки един традиция. Дали има по хубави способи и начини, това не е важно. Важното е че тези хора там в това малко селце са си го запазили този начин.

А, НАЗДРАВЕ !!!!

Skateboard

Скоро не съм писал, но то и нямаше за какво. Само разни роднини и "приятели" с лъжи, претенции, наглост и други такива. С две думи - предимно ядове напоследък.
Лятото като слагахме нова "шапка" на хасиендата от тавана на къщата излезе ето това.

В далечната 1988(7) нямаше скейтбордове или ако имаше се разграбваха веднага в магазин "Спортни стоки". Но пък имаше руски ролкови кънки. Та в тази далечна година лятната ваканцията на село при баба ми с Ваньо Кокала се чудехме  каква нова пакост да направим. И решихме  да си направим бордове за да се спускаме по улицата до центъра на селото(урището). Та въпросната улица е дълга около 600 метра и с денивелация около 40 метра.Идеална е за практикуване на по екстремни спортове, като спускане с шейнички(пампори) зимно време.Но за това друг път,сега да се върна на борда. Вади той кънките разглобяваме ги и премахваме всякакви кожени елементи от тях. Взимаме по една дъска и трион и до тук лесно. Но как да задържим стабилно колелата на кънките за дъската. Но ние сме оправни момчета- кръстникът ми работеше в работилницата на ТКЗС-то. Взимат се чаркаляците и при него  и остана само да ги боядисаме.

 
Започнахме  да се учим да караме това чудо по наклона. Метър по метър след няколко дни вече взимах цялото разстояние а след седмица на центъра на селото с висока скорост правех почти 90 градусов завой и продължавах още 100 метра до реката. И борда се превърна в любимото ми превозно средство- с него ходех за хляб, до магазина  за "шарлан", до сладкарницата  за сладолед. Да, но започнах да всявам смут в мирните бабички. Аз се движех бързо и тихо, изненадвах ги в гръб и ги изпреварвах, при което те започваха  да търсят валидол,валериан и други такива успокоителни. И започнаха  да се оплакват на родителите ми. Съответно имаше няколко предупреждения към мен от тяхна страна, но както винаги не ги взех под внимание. Една сутрин се събудих а борда го нямаше. Обърнах всичко, но не успях да го открия. 20 и няколко години по късно мистерията е разгадана- борда се е намирал в ъгълът на тавана хасиендата.

 Опитах се  да се кача и повозя пак лятото- за качването се качих, но минах 1 метър борда тръгна на една страна аз на друга. И така няколко пъти - явно вече съм дРЪт, имам и коремче и не ставам за тая работа. Но борда ще си го пазя като спомен и реликва. Срещу скромна сума можете да се снимате с него :P