понеделник, 18 юли 2011 г.

Бенковска поляна

Или среща отблизо с разрухата

Тази седмица успях да реализирам още едно запланувано пътуване. До хижа "Еледжик" и Бенковска поляна. Пътуване, което ме  остави със смесени чувства. Но да карам по малко и по ред.
Жегите миналата седмица ме накараха  да взема решение в посока "Хасиендата". Там по лесно се понасят а и има наблизо няколко водни обекта. И нали се сещате- помагат за чесане на крастата :)). В петък следобяда реших да ида в гората, да посетя места свързани със спомени и не посещавал  с години.Взех си гид- бай Минчо, бивш горски  и аре на черната джиджинка и газ към гората. И започнаха срещите с разрухата. Пътя, който помня като сравнително добре запазен сега беше ОТВРАТ. Причината- преди години прекараха през землището на селото газопровод ли, петролопровод ли, но строителството беше мащабно. И съответно и машините мащабни. И всичките използвали този път. Огромните дупки са през броени метри, завоите ( стръмни и остри ) са издънени, на местата където има асфалт е набразден от веригите на машините. Ако имаш камъни в бъбреците ти препоръчвам пътя. Разбиваш ги без проблем и след това ми дължиш 50 лева за съвета:). Без майтап и БЕЗ НИКАКВО ИЗВИНЕНИЕ слагам една звучна майна на отговорните за този тръбопровод и съответно виновни за състоянието на пътя. Парите спестени за ремонт на пътя да им ............  Не мога  да се сетя през коя година беше строежа и кой беше кмет на Церово и на община Лесичово по това време, но и на тях по една звучна БЕЗ извинение.
Както и да е стигнахме до Бенковска поляна, паметника го оставихме за после и продължихме да погледнем света от високо. Пеша по пътя през гората.









                                   .......наляво да тръгна,надясно ли.........



Не тръгнахме наникъде, само започнахме да се  оглеждаме. Във всички посоки се разкриваха прекрасни гледки.















 Под нас се виеше магистралата, селцата се гушеха под хълмове, Пазарджик стоеше забулен в смог и мараня.






Малко радост за окото от тези гледки и хайде обратно към поляната, където Бенковски е играл хоро с четата си и населението на Церово,Мухово...

 По пътя се отбихме до едно добро,но нереализирано намерение. Или по точно започното, но до там. Хранилката е направена,но стои като паметник. Просто куп ненужни и изхабени  пирони и дървета. трябва някой  и да слага зимата храна, но ..........


Ето я и поляна с хорото.


Доста обрасла в сравнение от спомените ми и много безлюдна. А годините тук на моменти беше дори пренаселено- пикници, барбекюта ( по модерно му а по старому скари) , деца играещи разни игри, туристи преминаващи по маршрути.
 Отбихме до паметника в чест на Бенковски и Хвърковата чета. Част от плочата липсва :(




 Колата я оставих на х.Еледжик,запътихме се натам за да се срещнем с нова порция разруха отблизо.
Но до там видяхме стъпките на семейство диви прасета.




Ето я и хижата или по точно това което е останало от нея :(






Чешмата, което вече не тече, обрасла и трудно достижима. Само старият дъб стои горд и безмълвен. Беше видял и преживял какво ли не, да се надяваме, че и тази разруха ще преживее.



Тъжно и грозно. Не искам да коментирам. Все повече се превръщаме в скотове щом успяваме да съсипем всичко.
 Леко натъжен запалих колата и се спуснах надолу по разбитият път. Напрахме няколко спирки :
Една хладна чешма,сгушена в дерето по сенките на вековни буки. Ледена и вкусна вода.

Паметника на загиналите  на 15.02.1944 партизани.



Местността "Гьола" с вековния цер, за който се разказва легендата: Една вечер преди години спира един черен мерцедес ( е какво друго може да е ), слизат двама, отиват под дъба,мерят някакви крачки,копват и вадят гърне с жълтици.
И тук е разруха - имаше кошари с над 500 овце. Сега са останали само основите. А господари по ливадите са шипките,трънките,къпините.

Местността се нарича "Гьола" защото има мочурливо,заблатено място насред гората. Сега водата е по малко, но пак си личи.


Това беше последната спирка. Вече  взе да се свечерява и трябваше да се седне да се почине.
Ето част от пътя и негото състояние

Вечерта я бехме подготвили много добре.

Малко алкохол за разтваряне на мазнините...............................

че имаше две"холестеролни бомби" (  снимките по надолу не са за хора със слаби сърца )








 А  Луната спи

  
В другото време ходех за риба. Ох,КЕФФФФФФФФФФ.Даже и риба имаше :)))








Повече снимки ЕТО ТУК

Снимките,нали се сещате са си мои и затова, който реши да ги използва да прочете над публикацията линка.
А коментарите (ако ги има) нека да са придружени с име,ник или там с каквото се идентифицирате в нета.

5 коментара:

Анонимен каза...

Поредния прекрасен излет:)Браво
между другото разгледах едни твои снимки правени от тераса в кв.запад през зимата май ще се окажем комшии.

Поздрави.
Стоил Николов

nase_to каза...

:) Значи някой ден може да пием по бира.
За подробности ЛС из форумите :)

Анонимен каза...

С най голямо удоволствие.


Поздрави.
Стоил Николов

Detelin Markov каза...

Интересно място си създал, а снимките ми допаднаха много (особенно последните три). Прегледах и твой по-стари публикации и там има интересни излети и хубави снимки.

Хижата се е превърнала в един модерен паметник на бъгарското. Както навсякъде така и при теб трябва да се "радваме" на безхаберието, което ги създава.

Определено си взех RSS новини за хранилката и ще следя твойте бъдещи публикации.

Надявам, се че доколкото имах нерви да изчета "късите" правила, коментара ми да отговаря на тях.

Поздрави и наслука.
Dodi :)

Unknown каза...

Преди два дни,бях по същите места само,че с кола а пеш от магистралата до Бенковска поляна.Маршрута през вилната зона с назрялите череши,цъфналите поляни изъбовата гора е прекрасен, поляната си етам иникой неможе да ни е отнеме, всебе си носим частичка от пламака на Бенковски.

Публикуване на коментар

Прочети преди да коментираш