Разходка до Устина

Седим си в петък на обяд с Андреев, въртим едни тежки обедни кафета, разсъждава ме върху смисъла на живота и изведнъж установява ме, че нещо не кара новата кола. А трябва :)  И аз като един скрит гений веднага предложих да идем да видим водопада край село Устина. Близо ни е, маршрута не  е сложен а на връщане ще спрем да хапнем от най добрата шкембе чорба в южна България. Е кво повече да иска човек.............не че не може  де :))))
И в събота след като се бяхме наспали хубаво тръгнахме - сем Андрееви и аз.
Пътя до село Устина е хубав, в селото като попиташ дават указания откъде и накъде да тръгнеш. Пътеката е лесна като трудност, маркирана със стрелки по посока на водопада. Непрекъснато по време на изкачването се откриват много красиви гледки към Тракийската низина.

Вървяхме, вървяхме стигнахме билото, пред нас от едната страна беше бездна, от другата скали а водопад никъде.........

Някъде под нас шумеше вода, което ни наведе на мисълта, че сме объркали пътеката. Докато не го съзряхме  зад нас. Бяхме го минали покрай него без да го видим. Причината- маловодие. Знаех за него, че е действащ само пролет и есен. Сухата пролет се е отразила и на него- по скалите течеше една тънка струя вода.

Дори и без пълноводен водопад си заслужаваше- чист въздух, гора, разни цветенца и птички, хубава студена вода от няколко чешми покрай пътеката. Гледките откриващи се, параклиса на високото било, беседката в горичката и още куп други малки нещица, които дооформят прекрасната разходка.

Да не забравя и и най доброто шкембе в Йоаким Груево- просто не може  да си по този край и да не хапнеш едно.

Това е от мен за днес, надявам се скоро да има пак за какво да пиша.
Обичайте се, правете деца а не война. И пийте едно за мое здраве!

Фотинските водопади

 Малка есенна разходка


Бях ги запланувал от лятото, но то риба, нещо друго се случи и така та едва вчера ги посетих. Събрахме сме малка групичка и оползотворихме по перфектен начин прекрасният есенен ден.
Фотиново ни посрещна с облачно, но топло за сезона и надморската височина време. Слънцето полагаше усилия да пробие облаците. По късно и това щеше да се случи. На площада местните ни посрещнаха с усмивка и веднага ни упътиха в правилната посока. И тръгнахме.

И снимахме. Моята сапунерка издишаше от всякъде, но все някоя и друга снимка има за показване :)
Пътят следва реката, дърветата някой ги беше нарисувал във всички нюанси на жълтото и червено.

Имаше и римски мост.

И партизански мост.

А защо партизански ли.....според мен така да се казва е ето това

Гледах доста във водата да зърна някоя петниста сянка, но явно въпреки табелите.......риболова не е спирал.

Но пък имаше гъбки

И така след около час ходене бяхме над водопадите.

Трябваше да оставим пътя и да се спуснем по стръмна пътека. Особено към 1 водопад. Не би било лошо от страна на кметството да се сложи едно въже  за да могат деца и по възрастни да слезнат без да се пребият.
Ето го и 1 водопад.

Качването беше по лесно :) Ред беше на 2 и 3 водопад. Пътеката към тях не е така стръмна.
Под водопадите сапунерката пак се издъни и няма читави снимки.

Качихме се на скалите над водопадите за да починем и полюбуваме на гледката.

Доста си е височко.

Починахме хубаво и по обратният път. Слънцето вече се беше показало, освен нас имаше и други хора на водопадите.

Повечето дойдоха по пътя до пътеката с джипове. Бе простотия отвсякъде, ама нали си купил джиБ....повече няма да коментирам, щото ме избива на нецензурни думи.

 След това "лирично" отклонение да се върна към есента, пътека, дървета, листата, цветовете, реката....

И ако някой не вярва за джиповете: е на всичко разкаляха :)

Имам едно въпросче и ще се радвам ако има кой да ми отговори на него. Как се казва това растение?

След като излезнахме от гората се порадвахме на показалото се слънце, есенните багри и топлото време.

Заслужава да се отбележи хубавото място за пикник край пътят и реката.

Чешмата е вътре в беседката, има и място за барбекю, маса, пейки.

На няколко места покрай пътя забелязах ето такива табели. Които за жалост не са спряли изхвърлянето на боклука в реката. Една от типично българските особености- боклука в реката.

С последните слънчеви лъчи показващи се зад хълма стигнахме до селото.

Един ноемврийски ден прекаран сред уникална природа и готина компания.

Малко есенна пъстрота за завършек.

Те това  е от мен:) Правете ох а не бох :)







Ааааа ето и Насето беее

Ако някой реши да си хареса снимка нека първо прочете ето това. И който се престраши да коментира да сложи и едно име ;)