Предвид прогнозата за хубаво време тази неделя още през седмица започнах да правя планове за една разходка по снега. Бях решил да направя един преход по ето този маршрут:
Да, ама не :) Още след като излезнах извън селото установих, че тази няма да я бъде.
Трябваха ми около 20 метра в неутъпканият сняг за да разбера, че вече не съм на 17- 18 години, въпреки че на акъл съм си на толкова. Снега беше до коляно, отгоре хванал коричка, пропадах почти на всяка крачка и докато стигна до където си бях намислил щях да се изморя зверски.
А и мястото което искам да видя с този сняг няма да мога да го оценя. И поради тази причина редуцирах маршрута.
Реших да обиколя язовирчето. От другата страна започна да ме лае откаченото куче на бившата луда наемателка на язовира.
На стената не личеше някой да е минал преди мен. Явно до тук все още не стигнала проверката по безопастността на язовирите. А уж казаха, че всички в Пазарджишка област са проверени.
И по леда нямаше други следи освеен от диви животни. Никакви стъпки, никакви дупки. Никой рибар го не беше уважил.
То и други луди освен мен не са се мяркали де.
В гората цареше някакво безвремие- тишина, нападали иглички по снега, трънки,драки,къпини затрупани. Слънцето се изкачи още по нагоре и температурата се повиши още. Прекрасно време за разходка.
Новата цел, която си бях поставил да достигна по време на разходката приближаваше все повече.
И бавно и леко, пробивайки си път в снега го достигнах - моста :))
Леда на язовира си беше все така девствен.
Вече се бях изморил , обърнах се и стъпвайки в следите си започнах да се връщам.
Ааа ето го и моста, някой да не каже: Тоя пък как лъже, че е стигнал до него.
И като индианец ли, като партизанин ли стъпка в стъпка наобратно.
Вече спирах и да си почивам. И така докато си почивах се зачудих да тръгна по жиците ли
и да ида в .................................трафопоста :)))
Или по камионите та...........................................
..............а в София, или в Ихтиман, или Вакарел,или........ знам ли и аз.
Е такива глупости ги ражда моята празна кратуна, е не всеки път де :) Някой път и по големи дори :))
А помните ли " Приказки по шипковият храст" ?
Тази шипка като ме закачи за ръката се сетих за Ушко, Зъбчо и лошият козел. Но ги няма. Търсил съм го филмчето, поне една серия да гледам, но уви. Ако някой ми даде линк или го има ще черпя бира.
Все повече се приближавах до селото. Ама верно други луди няма, само моите следи са в снега.
Аз си вървях през снега а други над мен не се мъчеха така. Те просто си летяха..........нанякъде.
Вече не се чувства така изморен, имах и време и реших да се отбия щракна две снимки на селото от баира.
Тук вече накой беше минавал пред мен.
Признавам си това ме улесни :))
Пътя минава през черешови градини.
Преди години това беше втората по големина в България. Сега - жалки останки.
И така се озовах над селото.
Един от последните вековни церове стоеше горд на най високото. Братята му вече ги няма.
Преди да вляза в селото се озовах над местният "Ноу Камп"
Обзехаме спомени -тук преди много, много години ми беше първото съприкосновение с топката. Тук на този селски "Ноу Камп"
Още няколко снимки на селото и разходката свърши.
Това е от мен. Първа публикация за 2012.
Слънчева.
