Криза

Кризата ме "нападна" и мен.Става въпрос за световната икономическа криза.Имах усещането още от април месец,че е някъде наблизо ,дебне и ме гледа.Сега вече е тук,усетих дъха в лицето си,лично и персонално ме засегна.Ще се трябва да се преборим с нея.Начини се мислят и опитват.Какъв ще е резултата времето ще покаже.
Сигурно сте забелязали,че коментарите ги няма.Тази седмица ги скрих.Причината-обвинение, че аз сам си ги пиша . Всички съществуват,но засега няма да се виждат.Няма да има и възможност за публикуване на коментари.Който иска нещо да ми каже ,може да го направи лично-очи в очи.Начини за свързване с мен,освен блога много.А скритите коментари Аз ще реша кога и кои пак да покажа.
Лични нападки и мнения няма да отправям.Не е в стила ми.Не мога да мразя и не мога да изпитвам лоши чувства към някой хора.Няма и да отговоря на нападки.Наречете ме мекушав,нерешителен и още каквото се сетите.НО това съм АЗ.

За защитниците на животните отбелязвам:Нито едно насекомо не пострада по време на снимките.

Аз + макрото=забавление

Тази седмица един след обяд много се забавлявах с фотото.Опитвах как се прави "макрофотография".И едно ,че успях да придобия практически знания,друго видях отблизо "големия свят на малките неща".


А той е прекрасен и много красив.Свят,който не забелязваме и в повечето време е скрит.За няколко часа успях да надникна и да видя една нищожно малка част от него.




А дали и така не подминаваме и малките неща в живота,които могат да ни донесат много радости?






Според мен да-подминаваме ги често!












А да не казвам колко ми е трудно да определя коя снимка да сложа в албума"Снимка на седмицата".Избрах първата заснета ,която ми грабна окото.




Ето я:

17.05.2009

Умората вече ме напуска.Остава удовлетворението от добре свършената работа.Остават миговете запечатали безброй усмивки.Остават емоциите.
Нямам думи с които да опиша ето това:





Снимката тази седмицата е на едни момчета и момичета,достатъчно луди за да изминат стотици километри,да отделят време и средства за да направят , така че едни други хоора за няколко часа да се чувстват специални.Момчета и момичета ГОЛЕМИ СТЕ!!!




п.п. Не мога да опиша всичко което почувствах в неделя тук може да се намерят малка част емоциите от неделния ден

Много усмивки

Адски изморен съм и безкрайно щастлив!!!
Повече утре.

Сови,вампири и други такива

Совите не са това,което са!!!!
Тази фраза ми влезна в главата преди около месец,там някъде около Великден.
Game over!!
Няма да се задълбочавам сега -имам да довършвам състезанието.

Виновен

Е те такова "заебаване" на блога не бях правил.Виновен съм и се засрамвам.Просто тези почивни дни се бях разложил.Тотално! Както обича да казва Т :"УжасТ" !
Два пъти сядах да пиша и не стигах до никъде.И сега е третия ми опит.Да видим дали ще е успешен.:))
А иначе почивните дни -малко по Банско.Няма нужда да казвам ,че прекарах добре.Всеки път зареждам много добре.А този път не бях сам,бях с Т. Нея колкото повече я опознавам ,толкова повече я харесвам.Гадното е ,че не всеки път успявам да и го кажа и покажа.Но съм си такъв понякога-по малко идиот,по малко недосетлив,по малко позволявам да изплуват някой от "тъмните ми страни".Трябва да се работи върху "бетонирането" им.
Наближава "състезанието" и все повече се питам как ще мине.Има неща които не зависят от мен и точно те ме притесняват.Но да видим.
Всичките ми читатели да се чувстват поканени на17.05.2009 от 10.00 ч. на "Черно море" по пътя за с.Бошуля.

Емоции

Оправях снимките в тази тема и пак изпитах емоциите ,които изпитах тогава.По време на "състезанието".Не мога да ги опиша с думи,но знам че пак ще ги почувствам тази година.И това ме амбицира да дам всичко от себе си в оставащото време до събитието за да пак много усмивки.