понеделник, 26 октомври 2009 г.

Есен по Марица

Есен.Дъжд,мъгла.тишина. Тихо, че дори чуваш мислите си.Риба,няма или ако има е по рядко. Риболов с колега,  с който си на една "вълна" добро изживяване дори и без хваната риба.За съжаление повечето колеги, с които съм на една вълна не са от Пазарджик.  Но пък успешно ги издирвам в други градове.



четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Една година

Днес блога има РД. Става на 1 годинка. Една година вече пиша тук глупости. И учудващо още има кой да ги чете. Даже има и постоянни читатели и разни фенки :) . А сухата статика показва от 722 IP адреса са надникнали да видят какво има тук. Благодаря на тези ,които са отделили от времето а двойно благодаря на онези, които са се върнали и се връщат всяка седмица.
Сега се сещам как започна всичко- от снимките ми. Купих си фотото и започнах да изпращам на познати мои снимки. И учудващо започнаха да ги харесват и да ме навиват да ги публикувам в фото форумите. Аз имам малко по различно мнение за там и затова не искам. Точно в този период попаднах на един два интересни блога и реших и аз  да си направя. Да си слагам снимките там. Уж това ми беше идеята в началото а по след не  само снимки ,но и мисли, чувства, преживявания. Днес в един блог прочетох, че блогърите като ни попитат "Как си?" отговаряме "Прочети в блога ми" и аз вече често казвам така. Бррр   нещо това не ми харесва.
 Ако не бях тогава в период "счупен самолет" дали щеше да го има блога в този вид? И аз не знам.
Като говорим за периоди - "счупения самолет" достигна апогея си тук. Това между другото е най посещаваната публикация от блога. Заедно с тази. Нея нямам обяснение защо е толкова посещавана. Но да се върна на периодите. След "счупения самолет" дойде момента в който летях. Наистина  се чувствах така. Полет, който не продължи дълго, но пък беше хубав. Благодаря!  Учудващо е че никой не забеляза че нещо се счупи тук . В следващите публикации нямаше настроение. Не си ли личи?
Тогава някъде видях сянката на кризата. Лятото помислих ,че съм и избягал , но беше само временно. Сега ме застигна и притисна. Но не губя оптимизъм, че ще премине. Само ще отнеме повечко време :(  Та така с периодите - имаше и цветни и сиви и безразлично ежедневни.
Като разглеждам сега блога попрочитам и коментарите ,Не че са много де. А къде е Петя ? Като се мерне тук да се обади- има награда за нея. За най активна. Чудя се като се започне с оплакването, че не могат да публикуват коментари. Било им сложно - не можели да си напишат името. Може - вижте как  Markony го е направил. Но той е умен или както казва той:" Аз съм малък, аз съм умен, аз съм мало........." :))) Комнетари има няколко изтрити поради това че не са подписани или са писани на латиница. Само 1 коментар в блога е на латиница. Оставих го защото е нагледен пример за "Гузен негонен бяга". Бях и обвинен ,че аз сам си пиша коментарите :)) Коментара го няма, скрит или изтрит това само аз си знам. Но ме ......... . Тогава скрих и коментарите, по късно намерих и правилата . Отговарят точно на моите усещания само са написани в добър стил. За разлика от моя малко разхвърлян .Да завърша с коментарите - една сутрин ставам и гледам : някакво китайче ме напълнило със спам. Не беше пропуснало нито една публикация.15 мин ми отне  да трия. Много сръчно китайче :)))
А и публикации имам изтрити. Само една. На петък пред Великден. Написах я  на обяд, стоя няколко часа и я махнах. Размислих, исках да кажа "край" , но нали си вярвам че всичко може да се промени към добро и не го казах.
Но да се върна към първоначалната идея на блога- снимките. Гледам албума със снимки на седмицата. Има няколко, които си ги харесвам много. Като тази и тази и тази и още .Няма да изброявам всичките, който желае ще ги види всички в албума. Да не забравя серията макро и особено капките : 1 и 2 .Доста от снимките не си ги харесвам , но пък се забавлявам докато ги снимам. В блога има  само няколко снимки които не са мои. Тези тук и тук със многото сняг. Другите всички "изчадия" са мои.
Та това е бързия ми анализ на 1 година блогване. Имаше и нацупени от публикации и опити за даване на акъл, опити за редактиране. Имаше и "това защо така" , " Това не трябва  да е така"  "Това не ми харесва" "Ама пишеш само за теб"( ми за кой да пиша - блога  си мой!!!)
Ще завърша с цитат от текста на една моя любима песен:


"Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!"
Хамлет (Накъде),Щурците