Всичко краде и краде

Преди време си намерих една моя снимка сложена в един сайт.  То лошо няма, но ако беше посочено кой е автора. Всички снимки са ми по ето такъв лиценз:

Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 

Тогава има написах едно писъмце.

 http://nase-to.blogspot.com/2010/09/blog-post_18.html

И снимката я махнаха.

http://nase-to.blogspot.com/2010/09/blog-post_21.html

Днес както си ровя из нета и опааааааа, някой пак използва чужди снимки и при това с комерсиална цел.

http://www.megashop-bg.com/news.php?id=9

А ето от къде са взели снимката МИ.

http://nase-to.blogspot.com/2009/12/2009-9.html

Снимката съм я правил на 28 юни 2009 на яз. Голям Беглик. Първите снимки от там ги пуснах на другият ден във форума на фишинг мания. Но тази специално е минала през обработка и за 1 път е пусната в блога ми.

Писах, сега очаквам развитие. Надявам се да не се стигне до нотариални покани.


Не знам защо някои хора си мислят, че може да вземат всяка една снимка от нета и да си я сложат в сайта а и дори да пишат, че е тяхна.

С приятели се случва да  коментираме кога ще се оправим. Аз съм казал и пак го казвам - след най малко две поколения. Примери като горните потвърждават  това.


п.п.
Снимката е премахнаха на другият ден, получих и писмо с извинения.

Средногорски разходки

След дългата зима се чувствах схванат и имах нужда от една хубава дълга разходка, но не в Острова де :) а нейде из горите. Риболова до пред ден беше забранен и отпадаше като вариант. А по Моята река би се получила много добра като натоварване разходка. Щото както казва бай Марко: " То това твоето не  е риболов а е екстремен туризъм с елементи на риболов в почивките". Да се мотам из гората не става- пречи ми вроденият мързел. Трябва да има стимул да се мотам из пущинаците. Все още не съм изпушил до толко, че да тръгна из гората без цел. То посока по лесно ще се намери, примерно: иди до онзи баир отсреща и аре през гората.
И ето онзи ден се отвори чудесна възможност. Дочух за добра година  за манатарките в Средна Гора и ето стимула: тук гъбка, там още една и така се навиват няколко километра без да се усетиш. Това че с бране на гъби няма да забогатея го знам и тръгнах с ясната идея, че разходката е важна и ако си избия разходите всичко е ОК. Еле пък ако има пари и за бира тогава план максимума е изпълнен. :)))). И в събота ще съм близо и до  моите ловни полета и ще потърся някой кефал или някоя пъстърва останала от Видрите(много готини типове) или в краен случай може да се види баба щука дали и къде  се крие.
Та събирам аз багаж, ама то много - дрехи за гъбарство, дрехи за риболов, дрехи за другото време, въдица  за кефал, въдица  за щука, воблери за кефал, воблери за щука, термоси, яденете, води и куп други джужджурии. И то Черната Джиджинка се напълни. Газ и на Хасиендата. А там дъжд и мулатки се разхождат боси :)).  Стоварване на багажа и веднага в селската кръчма с цел получаване на инфо. Ама как се казва в онзи лаф:" К*р тате мляко, кравата е мъжка". Местата с гъбите се пазят по добре от местата с разположението на стратегическите ракети на Русия и САЩ. Да ти кажат местата е все едно пъстърваджия да ти каже реката с големите пъстърви. Да ама мен си ме хапе главата,гората си я познавам( е позабравил съм това и онова, но не мога  да се загубя) и вече имам начертан маршрут в кухата ми кратуна.
  И се започна няколко дни- ставане в 5.00, бързо обличане, скок в колата и газ в гората. По това време на денонощието всичко е будно вече, всяка обитаема къща свети, чуват се псувни : " Аре кво се моташ ма, обраа гъбите заради теб да   ****  **** заспала " или пък "Живичак ега не си , оти се напи снощи та сега не моа те събудя два часа, днеска ще ми береш  ****". От всяка улица излизат разни превозни средства тип неопределни, високо проходими, пълни с трапери. Някои вече са в гората и чакат да стане светло за да не смачкат някоя гъба. Гората е пълна с хора, дивите прасета са покрили в най дълбоките дерета и се молят по бързо да свършат тези гъби. Та подминавам всички коли и като свършат спирам и аз, взима си раничката с термосчето(кафенце сварено  предишната вечер), шишето с водата и две кофи за пълнене. И в гората за гъби :))) А гъби има, щом аз пълнех по две кофи :).
Гората сутрин е прекрасна. Роса, изпарения, мирис на свежо, кукувицата  се обажда отсреща, други непознати за мен птички си пеят песните.  Слънцето срамежливо се показва зад върховете. Първите лъчи пробиват мистиката на тъмната, черна гора, проникват между дърветата и образуват шарен килим.

От цялата ми тази авантюра съм доволен- чудесно се раздвижих, имам дори все още мускулна треска, програмата максимум е изпълнена. Зареден съм с енергия, зареден съм с настроение.
Но за пореден път се убеждавам че масово хората  мислят, че с тях свършва света. :( Гъбата се изтръгва заедно с мицела и никой не мисли че по този начин другата година гъбата ще  е по малко. Аз може би бях единственият, който режеше пънчето и мицела оставаше. Човека, който ги изкупуваше се опита да ми обясни че така ще взема по малко пари щото се разваля качеството. Аз просто му казах, че за 2 лева в повече няма да вляза в разрез за вижданията ми за живота. А те включват това, че след мен трябва да остане нещо и природата трябва да се използва така, че да има и за другите след нас. Човека млъкна и взе да мига на парцали, явно му дойдох в повече.
Аааа даже и открих риболова, успешно при това. С една щучка! Има и снимка да не кажете че лъжа :))

 

Това е от мен! Бъдете здрави, обичайте се, правете деца, ако не искате(деца) само тренирайте!!


И нали знаете снимките са си мои и отгоре пише как може  да се използват. Коментарите с именца :))

Една традиция (16+)

В селото, където се намира "Хасиендата" има в два обичая традиции, които ги отличават. Специфични особености, които не съм срещал на друго място. Единият е Дервишовден, но за него е все още рано. Като му дойде времето ще се опитам да го представя. Другият, в който има разлики открояващи го това е т.н. "свинско погребение", "колене на прасе".
 Някой може  да го нарекат варварско и други такива. Но това е обичай и традиция, който  е от десетки години. Помня дядовците, които го правеха а те са го наследили от техните дядовци. Така, че ако някой каже че това е варварско  то значи и тези мирни, отрудени хора ги нарича варвари. Аз не мога  да се съглася с това, дори го считам за обида.
 От както се помня прасетата се колят в селото ноември и началото на декември.  С цел кървавицата  да е готова за Коледа. Там за Коледа се приготвя кисело зеле с кървавица, сланина и свински кокали от качето.

Та "бута" се прасето - което често е придружено с комични случки. И се пристъпя към пърленето му. За целта се използват слама и нагорещени железни лостове или други дебели подходящи железни предмети.

 

 

 И така докато се опече хубаво сланината, кожата на места прегаря, прасето почернява.  След като е изпълнена тази процедура прасето се завива с една черга  за да не настине, пие се по едно вино и се преминава към следващата стъпка.

 С помощта на ножове и обилно количество вода се сваля черно, мръсното и изгорялото от кожата.

Целта е да се получи това

Време  е за направата на първите мезета,че е грехота  да се пие червено вино без мезе.

Следващото е отварянето и оправянето на черва и дреболии. Това се извършва от баш касапинът  а помощниците се заемат с подговката на месето за кървавицата, миене на черва и други такива. 

Тънкостта тук е всичко да се почисти и оправи, така че да не се замърси коремната кухина тъй като там ще се забърка сместа за кървавицата и от ще се нагнете ( натъпка) в дебелото черво. А то ( червото) не се реже и маха. Почиства се, обръща се и се прекарава през отвора на Дто на прасето.

След като е готово това се забърква смета за кървавицата, която съдържа месо, бял дроб, праз лук ,копър ( от онзи много миризливият), сол и  червено вино.

И се започва тъпкането на сместа в дебелото черво.

След като се получи това

остана  само да се разфасова трупа и да се прибере.

Време е да се седне на масата и да се почине. Там се приготвя традиционно "тепсийник" - кисело зеле с пресни мръвки

Пържолите, мезетата и червено вино са отделно. На другият ден след като изстине месото се осолява сланината в качето, правят се и е такива неща

Специфичното, което не съм виждал на други места или рядко съм виждал това е използването на слама и железа за пърлене; и специфичният начин на приготвяне на кървавицата.

Традициите са това, което ни помага  да помним кои сме. Някой са се загубили във времето, други са на изчезване. Тази традиция е една намаляваща и постепенно заглъхваща. Причини много, не е това темата. Написах всичко това  за да помогна да  не се загуби във времето. Хубава или лоша, това е нещо местно и предавано през поколенията.Дори и само като снимки и спомени да остане пак е едно връщане назад към корените и миналото ни.
Към тази публикация ще прилагам с пълна сила Правилата и политиката  за модериране на коментарите . Така, че ако някой се опитва да обяснява, че това не  са правилните начини и способи, когато се коли прасе; че що толкоз рано се коли и други такива да не си прави труда да пише коментари. А просто да си ги сложи отзад ( имам предвид зад монитора):)). Тук просто описах в думи и снимки един традиция. Дали има по хубави способи и начини, това не е важно. Важното е че тези хора там в това малко селце са си го запазили този начин.

А, НАЗДРАВЕ !!!!

Хасиендата и околностите

Почти целият август месец прекарах на хасиендата. С цел да ѝ се постави нова "шапка"
В началото беше това

Накрая се получи това

Сега скоро не мисля да ходя, защото ми дойде в повече. Всеки там живее така, все едно след него е краят на света. Седнали и се ядосват ( и това всяка сутрин) че няма риба. Е па как да има като я ловят по всички бракониерски начини. Същото се отнася и до зайците, сърните ( тях вече ги няма), дивите прасета. Голяма част от старите круши, череши, ябълки са отсечи за да се стопли някой. Почти не е останала местност, която да не е опожарена. Да не говорим за пустеещите земи - на долните снимки се вижда в какво се е превърнала една от лъките по поречието.

Явно скоро няма да се оправим, колко и да ни е се иска.
А освен ремонта си правех и кратки разходки, било за риба, било примерно да посетя естествена вана. В една местност на малката река, която протича през селото се е образувало каменно корито. Слага се нещо за да се препречи пътя и да се завири ( "запищи" по нашенски) и ето ти вана. Е разбрах аз, че е завирено и се засилих. Но вчера и било, но днес вече не е . Не се оплаквам- припомних си детските години,направих си хубава разходка и така.

Направих и няколко риболова. И по реката и по местните гьолчета. Къде с успех, къде без. Но това са вече подробности. А пък и риболова за мен не е начин да си набавя храна а начин да прекарам няколко часа насаме с природата. А излета ако е с приятел е незаменим. Като например с бат Ники Джазмена. Е поради това, че е задобрял с мухарката и взе да ми създава комплекси ще си помисля за другият път :)))))

Местата са красиви и диви. Не заслужават "орките".

И да подсетя дамите и господата от БСП. Свършете и вие малко работа, примерно почистете малко паметници. Като ето този

Те това е от мен: хасиенди,орки и разни други индивиди,опит за къпане,една красива и обезрибена река, и един паметник( социалистите пак ви напомням да си го почистите).И нали си знаете:коментарите с име и копирането на снимки с линк или име!!