Защо? Въпрос ,който зададох милион пъти тези дни. Защо се стремя към пламъка въпреки, че знам че ще се опаря? Защо се оставям да бъда използван? Защо не се научих да не повтарям стари грешки? Защо за щастливите мигове трябва да плащам толко дълго време и толко голяма цена? Защо не мога да бъда щастлив? Защо и за какво съм наказан? Защо при мен нищо не става лесно? Нямам ли право да се усмихвам? Аз ли сгреших? Къде? Защо? Защо се стремя да давам много, а да не получавам нищо? Защо лъжи? Защо боли? Защо аз? Защо пак? Защо искам да заплача? Защо позволих нещо забравено да изплува пак? Защо въпреки, че знам че всичко е загубено аз пак се надявам? Защо е така не справедливо? Защо има егоисти? Защо въпреки, че сега и тук си изливам какво ми тежи не ми става по леко?
Писна ми –искам да се махна. Да ида някъде където никой не познавам. Да започна всичко отначало. Или някъде в гората където няма хора.
Снимка няма да има тази седмица! В това настроение не мога да видя красивото!
Извинявам се на всички.
Снимките в блога ми са под Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.
1 коментара:
Ах,приятелю!
Защо ли познавам това състояние?Защо ли не са ми чужди тези чуства и мисли?
Трудно е да забравиш болките,разочарованията и да излекуваш раните,да но не е невъзможно.
Където и да избягаш от себе си не можеш да се скриеш,повярвай на препатил човек.И готов отговор на "Защо?" няма да намериш,може някога да го откриеш сам..тогава маля те сподели го и с мен,аз още не съм го открила/иначе бих го споделила/.
Ще ти кажа едно...бъди себе си!Прави нещата по съвест и много не му мисли!
Ако всички сме еднакви ще бъде скучно на света...
Посрещай трудностите с усмивка!!!
Има един универсален доктор ВРЕМЕ - лекува и най-дълбоките рани но трябва търпение....довери му се...
И не забравяй да гледаш напред!!!....Сигурна съм че там те чака нещо прекрасно дай му време да те намери!!!
Публикуване на коментар
Прочети преди да коментираш