Блога,коментарите,правилата,аз

Смених външния вид на блога.Стария ми беше писнал.А пък и ми действаше малко тъжно.Днес измислих този.На мен ми харесва а на, който не му харесва да не влиза.С новия облик въвеждам и нови правила.Знаете ,че бях скрил и забранил коментарите.Дълго време се чудих точно под какви правила да ги разреша и тези дни попаднах тук . Докато го разглеждах видях правилата,които търсех.Съдържанието на блога на Йовко е свободно за копиране и адаптиране.Използвайки това аз ще ги въведа и тук.Там е написано следното :
Това е нещо като дневник. Иначе казано – нещо съкровено. Често е твърде лично и интимно. Поне за мен. Поне понякога. Той съществува за да си записвам някои неща, които минават през главата ми. Обаче именно аз, а не някой друг. Всеки дневник съществува заради неговия автор и това, че този е отворен за четене, не означава, че друг може да пише в него без моето негласно позволение.
С удоволствие ще прочета всеки оставен ми коментар, ако е вежлив, искрен и добронамерен. Тези, които ми харесат навярно ще направя видими и за останалите. Но това, че сте ми изпратили коментар не ме задължава с нищо към вас. Всеки коментар може да бъде оставен без последствие или пък изтрит без да дължа каквото и да е обяснение. Може просто да не съм го разбрал, да не съм бил в настроение или просто да преценя, че не искам да се обвързва с точно тази тема, както и наличието или отсъствието на каквато и да е друга причина. Това не е публичен форум – това е моят личен сайт – моят виртуален дом – и други правила освен моята лична преценка към конкретния казус или момент не съществуват.
Запазвам си правото да изтрия всеки коментар , без каквото и да е обяснение, ако преценя. Включително и такива, които са били публични преди и дълго са стояли такива. Изтриването или скриването на коментари не е лично отношение (по-скоро е моментна преценка), но би могло и да бъде такова
Всички коментари без изключение се модерират и няма как да се появят на сайта преди да ги прегледам. Затова няма смисъл да изпращате един и същ коментар няколко пъти. Просто изчакайте да погледна сайта си. Обикновено това правя няколко пъти на ден, но е възможно да има и няколкодневни паузи.
Не е задължително да попълвате нито email, нито web-адрес, когато оставяте коментар, а само някакво име. Анонимните коментари, обаче, е много възможно изобщо да не бъдат прочетени. Ако нямате куража да застанете зад тезата си с името си – тя просто няма никакво значение за мен.
И две изречения за обективността – не полагам никакви усилия да съм обективен, за мен това означава да се опитваш да си захапеш опашката без да е ясно дали изобщо имаш опашка и дали някога ще я достигнеш. Това е място за моята лична позиция и тя няма как да е обективна и безпристрастна – не и е работа – важното е да е необективна и много пристрастна, защото си е моята позиция. В нашия свят да си обективен или безпристрастен означава да не си свободен, да не говориш това, което мислиш или да бягаш от себе си, а аз държа на това да се усещам свободен.
Възможно е информация публикувана тук да бъде неактуална, неточна или пък да се окаже такава с времето. Друга пък да е извлечена на база мои лични впечатления или конкретен частен случай. Нямам ангажимент да проверявам или обновявам след време информация, която с времето е станала неактуална. Както и да полагам неоправдани усилия да проверявам всички факти, на които основавам твърденията си. Дали да вярвате на каквото и да е публикувано тук (или където и да е в Интернет) е решение, което всеки взима сам. Доверието е въпрос на личен избор.

Аз съм съгласен!