Трябва ли да очакваш на доброто да ти отвърнат с добро

"Трябва ли да очакваш на доброто да ти отвърнат с добро?"- въпрос ,който често ме тормози. Опитвам се да намеря отговора- но май не е еднозначен или поне на мен ми се иска да е еднозначноположителен. Зная и съм правил неща, за които не съм искал и няма да поискам нещо в замяна. Неща, за които просто е достатъчно да видиш веселия пламък или сълзите от радост в очите на другия. Това е просто повече от награда.
Но има моменти, в които се отнасяш много добре/поне според мен / към някого, а получаваш безразличие или по лошо злоба.Хора, на които не си си позволил да кажеш лоша дума, хора, спрямо които не си си позволил да постъпиш нечестно, откликнал си на всяка тяхна молба за помощ, прощавал си им грешки и обиди. Злобата ми е по ясна, тя поне е е искрено чувство, но безразличието не мога да си го обясня. Или моите очаквания са големи, или аз,както ми каза една позната, „съм прекалено добър”
Питам се какво пречи на хората да кажат едно „Здравей” едно „Извинявай”,ами ако има нужда от тях?
Тези седмици, докато боледувах, получих подкрепа от много хора, но и доста хора просто не ме потърсиха, след като разбраха, че съм болен. Не зная може би не искаха да се ангажират емоционално или просто това не е тяхна работа. Каквото и да е не им прави чест и постепенно преминават от графа „приятели” в графа „познати” за мен.
Получих внимание от хора,без да съм го съм очаквал точно от тях. Намираха време да се обадят - в нета или по телефона- да попитат как съм. Това е достатъчно. За всичко друго си има лекари.
Благодаря им.Няма да ги изброявам –те ще се познаят.А за другите –живи и здрави да са, животът продължава.