Скоро не съм писал, но то и нямаше за какво. Само разни роднини и "приятели" с лъжи, претенции, наглост и други такива. С две думи - предимно ядове напоследък.
Лятото като слагахме нова "шапка" на хасиендата от тавана на къщата излезе ето това.
В далечната 1988(7) нямаше скейтбордове или ако имаше се разграбваха веднага в магазин "Спортни стоки". Но пък имаше руски ролкови кънки. Та в тази далечна година лятната ваканцията на село при баба ми с Ваньо Кокала се чудехме каква нова пакост да направим. И решихме да си направим бордове за да се спускаме по улицата до центъра на селото(урището). Та въпросната улица е дълга около 600 метра и с денивелация около 40 метра.Идеална е за практикуване на по екстремни спортове, като спускане с шейнички(пампори) зимно време.Но за това друг път,сега да се върна на борда. Вади той кънките разглобяваме ги и премахваме всякакви кожени елементи от тях. Взимаме по една дъска и трион и до тук лесно. Но как да задържим стабилно колелата на кънките за дъската. Но ние сме оправни момчета- кръстникът ми работеше в работилницата на ТКЗС-то. Взимат се чаркаляците и при него и остана само да ги боядисаме.
Започнахме да се учим да караме това чудо по наклона. Метър по метър след няколко дни вече взимах цялото разстояние а след седмица на центъра на селото с висока скорост правех почти 90 градусов завой и продължавах още 100 метра до реката. И борда се превърна в любимото ми превозно средство- с него ходех за хляб, до магазина за "шарлан", до сладкарницата за сладолед. Да, но започнах да всявам смут в мирните бабички. Аз се движех бързо и тихо, изненадвах ги в гръб и ги изпреварвах, при което те започваха да търсят валидол,валериан и други такива успокоителни. И започнаха да се оплакват на родителите ми. Съответно имаше няколко предупреждения към мен от тяхна страна, но както винаги не ги взех под внимание. Една сутрин се събудих а борда го нямаше. Обърнах всичко, но не успях да го открия. 20 и няколко години по късно мистерията е разгадана- борда се е намирал в ъгълът на тавана хасиендата.
Опитах се да се кача и повозя пак лятото- за качването се качих, но минах 1 метър борда тръгна на една страна аз на друга. И така няколко пъти - явно вече съм дРЪт, имам и коремче и не ставам за тая работа. Но борда ще си го пазя като спомен и реликва. Срещу скромна сума можете да се снимате с него :P
Снимките в блога ми са под Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.
2 коментара:
Скромната сума може ли да е преобразувана в пластмасови играчки? ;)
Остава да измисля кога и как..
И без това говорихме за дегустации...
Ти или си Марко или си Жоро :) След като разбера кой си, ще ти повиша сумата в разни играчки :)
:)А дегустации обичам ;)
Публикуване на коментар
Прочети преди да коментираш