Тази седмица пак ме погледнаха с поглед "Ти си луд".За пореден път. Причината: споделих, че не взимам рибата, която улавям а и подарявам живота.Почти всеки път, когато в Пазарджик споделя това с някой срещам този поглед или направо:"Ти си луд.Защо?!?".
Защо ли? Защото: с разходите които правя за един мой излет,аз мога да си купя няколко пъстърви;защото повечето риба която се улавя няма кой знае колко хубави вкусови качества а тези с хубави са значително намалели във водоемите ни и всяка една риба взета оттам намалява популацията и оттам надеждата,че догодина ще има повече риба.Да не говоря за чувството да подариш живот-понякога е силно от чувството, което изпитваш докато я улавяш.
Сега предполагам ще има - ти ли си най перфектния,най праведния и други такива.Не съм аз този.Взимам и аз риба,рядко но все пак взимам и това коя риба ще задържа е съобразено с всичко което описах по горе.Само за инфо -тази година съм взел само 2 пъти риба: костур и уклей.Пъстървата я пуснах.
Та питам се аз - какво доставя толкова много удоволствие да напълниш найлоновите торбички с дребна ,миришеща на тиня каракуда,да натъпчеш в торбата кефалчета малко по големи от пръст.Какво му е сладкото на тази риба?!? Не искам да коментирам изобщо разни случай с пъстърви и шаранчета-бебета.Просто не искам ,защото ще излея много, много яд и други такива мисли.
Та се питам аз -луд ли съм?
Отговора за себе си го знам-не съм.Просто мисля по друг различен за Пазарджик начин.
Ето я новата снимка на седмицата:
Снимките в блога ми са под Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България License.
4 коментара:
Снимката е ....нямам думи!!!
Прилича ми на Майчина сълза...липсва малкото лястовиче:)
Другото е въпрос на личен избор,преценка и отговорност към идните поколения!
@Петя
"отговорност към идните поколения"- сигурен съм че веднага ще те репликират с това ,че имат отговорност да хранят семейство.
Но става въпрос за хора,които не са умрели от глад и не е проблем да си я купят.
Манталитет според мен.Бай Ганьовски!
С "торбата кефалчета малко по големи от пръст" и други с подобен калибър едва ли ще нахранят семейство,наистина не е въпрос на глад за съжаление.
Все избягвам да снимам такива гледки за да не си раязвалям допълнително впечатленията от излетите.Но ще го направя някой ден и ще публикувам доста снимки.За да стане ясно и на тези, които не вярват и не искат да проумеят,че ако се продължава с това мислене далеч няма да се стигне
Публикуване на коментар
Прочети преди да коментираш