Защо?

Защо? Въпрос ,който зададох милион пъти тези дни. Защо се стремя към пламъка въпреки, че знам че ще се опаря? Защо се оставям да бъда използван? Защо не се научих да не повтарям стари грешки? Защо за щастливите мигове трябва да плащам толко дълго време и толко голяма цена? Защо не мога да бъда щастлив? Защо и за какво съм наказан? Защо при мен нищо не става лесно? Нямам ли право да се усмихвам? Аз ли сгреших? Къде? Защо? Защо се стремя да давам много, а да не получавам нищо? Защо лъжи? Защо боли? Защо аз? Защо пак? Защо искам да заплача? Защо позволих нещо забравено да изплува пак? Защо въпреки, че знам че всичко е загубено аз пак се надявам? Защо е така не справедливо? Защо има егоисти? Защо въпреки, че сега и тук си изливам какво ми тежи не ми става по леко?
Писна ми –искам да се махна. Да ида някъде където никой не познавам. Да започна всичко отначало. Или някъде в гората където няма хора.
Снимка няма да има тази седмица! В това настроение не мога да видя красивото!
Извинявам се на всички.

Стената и главата

От няколко месеца се опитвам да "разбия" една "стена" с глава.С моята глава.Не успявам,само всеки път си чупя главата.И боли. И всеки път като се появи стената аз пак се засилвам.И стената е пак със същата здравина и резултата е пак същия- главата ми е разбита.И пак си лекувам раните и така до следващата среща със стената.
Защо тази стена така ме привлича?Защо всеки път си надявам,че ще е по мека и ще успея да я разбия?Защо всеки път въпреки,че усещам предстоящата болка пак се засилвам?Мазохизъм ли е това или оптимизъм?Дон Кихот ли съм?(Санчо ми повече харесва)Не се ли научих,че срещата ми между нея и главата ми завършва с болка?
И всеки път докато ме боли си повтарям,че следващия път ще бъда внимателен и няма да тръгвам с главата а просто леко ще я заобиколя.Но не аз пак -директно,челно и със засилка.
Но доколкото се познавам това няма да е скоро.Ще продължа докато си разбия тотално глава или си намеря друга стена, в която да си я блъскам(дано тя да е по мека).

Ето я и снимката тази седмица:)

Снимка на седмицата

Седмицата беше цветна -това е за критиците ми ,които казват че все съм в сиви краски :)
Но пък не ми се пише многооооо - хванал ме е канапа :)

п.п. М. "Узо"то е много хубаво

Поздрав за Марко

От вчера си играя с новата ми придобивка-скенер.Пробвам възможностите му,уча се а бе радвам му се:).Разрових се из албумите и попаднах на едни стари снимки от 1999 година.Направени са на яз.Тополница , но като чуя този язовир се сещам за Марко.Защото е готин(Марко де), защото му е любим язовир и още много защота.