Онче-бонче

Онче-бонче счупено пиронче
Риба-щука махай се от тука
Навярно всички сте я играли тази игра като малки, аз днес с нейна помощ избрах снимка на седмицата. Падна се тази- такъв е бил късмета :) . Понеже е неделя, понеже ми е мързеливо и понеже съм в добро настроение и не търся разни символи в снимките направих тази томбола. Падна се котарака на баба. Но пък е готин и е пич ,но си няма име- просто баба си му вика котката .И е ловец –виждал съм го и не e лигльо .

Снимката тази седмица

Трябва ли да очакваш на доброто да ти отвърнат с добро

"Трябва ли да очакваш на доброто да ти отвърнат с добро?"- въпрос ,който често ме тормози. Опитвам се да намеря отговора- но май не е еднозначен или поне на мен ми се иска да е еднозначноположителен. Зная и съм правил неща, за които не съм искал и няма да поискам нещо в замяна. Неща, за които просто е достатъчно да видиш веселия пламък или сълзите от радост в очите на другия. Това е просто повече от награда.
Но има моменти, в които се отнасяш много добре/поне според мен / към някого, а получаваш безразличие или по лошо злоба.Хора, на които не си си позволил да кажеш лоша дума, хора, спрямо които не си си позволил да постъпиш нечестно, откликнал си на всяка тяхна молба за помощ, прощавал си им грешки и обиди. Злобата ми е по ясна, тя поне е е искрено чувство, но безразличието не мога да си го обясня. Или моите очаквания са големи, или аз,както ми каза една позната, „съм прекалено добър”
Питам се какво пречи на хората да кажат едно „Здравей” едно „Извинявай”,ами ако има нужда от тях?
Тези седмици, докато боледувах, получих подкрепа от много хора, но и доста хора просто не ме потърсиха, след като разбраха, че съм болен. Не зная може би не искаха да се ангажират емоционално или просто това не е тяхна работа. Каквото и да е не им прави чест и постепенно преминават от графа „приятели” в графа „познати” за мен.
Получих внимание от хора,без да съм го съм очаквал точно от тях. Намираха време да се обадят - в нета или по телефона- да попитат как съм. Това е достатъчно. За всичко друго си има лекари.
Благодаря им.Няма да ги изброявам –те ще се познаят.А за другите –живи и здрави да са, животът продължава.

Снимката е пак болна

Продължавам да съм болен, продължавам да си лежа у нас.:( Риба разбира се няма, снимки също. Не че не мога да снимам от терасата ,но много грозно пред блока.
И докато си лежа у нас си по разгледах снимките от тазгодишните излети. Направих си равносметка на изминалия сезон. Като цяло добър сезон- преоткрих отново спининга и цяло лято наблягах на него.
. Първи риби на воблер, първи опити в туичинга и други разни опити в проводки Много скъсани примамки-но нали трябва да се захранва :) .Търсене на Митичния – неуспешно, догодина продължавам :)




Много срещи с нови приятели –запознах се готини хора ,много различни, но и същевременно и много еднакви.Момчета от клуба,колеги с които направих прекрасни излети.




Колебаех се какво да сложа за снимка на седмицата. Надделя емоцията .Емоцията от първия излет с новите придобивки, вълнението от новия стар начина на риболов, спомените от преди много години които тогава нахлуха в главата ми. Една снимка на Моята река, такава каквато съм я видял тогава:

Снимката тази седмица - малко болна

Гадно - топлих леглото два дни.Тоест бях болен :(
Риболов няма,снимки също.Ще трябва да бъркам в торбата да извадя нещо и да го сложа -нали съм казал , че ще има "снимка на седмицата" редовно.Ето я - язовирчето при с.Априлци преди десетина дни :

За върнатата радост

Бях загубил радостта от общуването с Моята река . Загубих я лятото, когато бях там с желанието и намерението да почина и заредя. Получи се - до момента, в който се прибрах в Пазарджик и разбрах за едно решение. Решение, взето от един човек, но засягащо двама. Решение, за което не получих истински отговор.
Дълго време след това не исках и нямах желание да ходя пак там. Беше ме страх, че всичко ще ми напомня за онези дни и за всичко, което се е случило преди и след това. Беше ме страх, че всичко ще ми напомня за един човек.
Престраших се да отида преди 2 седмици и мислите , които очаквах, се появиха. Малки, кратки, но ги имаше. Спомнях си моменти - едновременно хубави и болезнени. В повечето време успяваше Реката да ми завладее вниманието, да ме омагьоса .
Този път всичко се промени- бяхме само аз и Тя –моята река. Тя, разкриваща прелестите си,аз- в опит да намеря къде е скрила Митичния. И така часове наред, само двамата дори и в мислите ми. Нямаше ги онези спомени, които не позволяваха да усетя радостта от Реката.
Не казвам, че няма да се появят понякога, те са свързани с моменти, които съм съхранил и на които съм отделил място в сърцето си. А те не се забравят лесно.
Да ви представя и нея – Моята река. Ето я, предоставяща възможност всеки да се огледа в нея и да се види през нейните очи.