Защо ли? Защото: с разходите които правя за един мой излет,аз мога да си купя няколко пъстърви;защото повечето риба която се улавя няма кой знае колко хубави вкусови качества а тези с хубави са значително намалели във водоемите ни и всяка една риба взета оттам намалява популацията и оттам надеждата,че догодина ще има повече риба.Да не говоря за чувството да подариш живот-понякога е силно от чувството, което изпитваш докато я улавяш.
Сега предполагам ще има - ти ли си най перфектния,най праведния и други такива.Не съм аз този.Взимам и аз риба,рядко но все пак взимам и това коя риба ще задържа е съобразено с всичко което описах по горе.Само за инфо -тази година съм взел само 2 пъти риба: костур и уклей.Пъстървата я пуснах.
Та питам се аз - какво доставя толкова много удоволствие да напълниш найлоновите торбички с дребна ,миришеща на тиня каракуда,да натъпчеш в торбата кефалчета малко по големи от пръст.Какво му е сладкото на тази риба?!? Не искам да коментирам изобщо разни случай с пъстърви и шаранчета-бебета.Просто не искам ,защото ще излея много, много яд и други такива мисли.
Та се питам аз -луд ли съм?
Отговора за себе си го знам-не съм.Просто мисля по друг различен за Пазарджик начин.
Ето я новата снимка на седмицата:
