Бях ги запланувал от лятото, но то риба, нещо друго се случи и така та едва вчера ги посетих. Събрахме сме малка групичка и оползотворихме по перфектен начин прекрасният есенен ден.
Фотиново ни посрещна с облачно, но топло за сезона и надморската височина време. Слънцето полагаше усилия да пробие облаците. По късно и това щеше да се случи. На площада местните ни посрещнаха с усмивка и веднага ни упътиха в правилната посока. И тръгнахме.
И снимахме. Моята сапунерка издишаше от всякъде, но все някоя и друга снимка има за показване :)
Пътят следва реката, дърветата някой ги беше нарисувал във всички нюанси на жълтото и червено.
Имаше и римски мост.
И партизански мост.
А защо партизански ли.....според мен така да се казва е ето това
Гледах доста във водата да зърна някоя петниста сянка, но явно въпреки табелите.......риболова не е спирал.
Но пък имаше гъбки
И така след около час ходене бяхме над водопадите.
Трябваше да оставим пътя и да се спуснем по стръмна пътека. Особено към 1 водопад. Не би било лошо от страна на кметството да се сложи едно въже за да могат деца и по възрастни да слезнат без да се пребият.
Ето го и 1 водопад.
Качването беше по лесно :) Ред беше на 2 и 3 водопад. Пътеката към тях не е така стръмна.
Под водопадите сапунерката пак се издъни и няма читави снимки.
Доста си е височко.
Починахме хубаво и по обратният път. Слънцето вече се беше показало, освен нас имаше и други хора на водопадите.
След това "лирично" отклонение да се върна към есента, пътека, дървета, листата, цветовете, реката....
И ако някой не вярва за джиповете: е на всичко разкаляха :)
Имам едно въпросче и ще се радвам ако има кой да ми отговори на него. Как се казва това растение?
След като излезнахме от гората се порадвахме на показалото се слънце, есенните багри и топлото време.
Заслужава да се отбележи хубавото място за пикник край пътят и реката.
Чешмата е вътре в беседката, има и място за барбекю, маса, пейки.
На няколко места покрай пътя забелязах ето такива табели. Които за жалост не са спряли изхвърлянето на боклука в реката. Една от типично българските особености- боклука в реката.
С последните слънчеви лъчи показващи се зад хълма стигнахме до селото.
Един ноемврийски ден прекаран сред уникална природа и готина компания.
Малко есенна пъстрота за завършек.
Те това е от мен:) Правете ох а не бох :)
Ааааа ето и Насето беее
Ако някой реши да си хареса снимка нека първо прочете ето това. И който се престраши да коментира да сложи и едно име ;)
