Малък фотопътепис
Десетина дни преди миналият уикенд получих предложение да участвам в един лек поход до х.Белмекен. Е не му мислих много (то и аз нямам капацитета да мисля много). И така в събота сутринта ставане рано, едно кафенце за разсънване, раничката и пред блока да си чакам превоза. И опааа фал - бях объркал фланелките. Е случва се, както се случва да се намърдаш с фланелка на която пише Германия сред руски отбор по биатлон- погледите бяха ......да кажем доста интересни :)))
И тръгнахме за сборният пункт - спортна база Белмекен. Готина компания, готина музика и неусетно стигнахме язовира.
снимка:Светла Тодорова
Парка беше пред нас а ние бяхме готови да го пребродим.
Пътеката до х.Белмекен не е трудна и времето минаваше в закачки, наслаждаване на прекрасните гледки и много снимки.
От малък ми се иска да се развихря на пилона и сега ми се отдаде възможност. Имах и публика, какво повече да се желае. И ареееее
снимка:Светла Тодорова
След това лирично отклонение и бурни аплодисменти продължихме с добро темпо да се приближаваме към хижата.Имахме и срещи с местната фауна, опити за разговори с нея. Но без успех.
И както си вървим - опаааа, яяя сняг. Не може да пропусна да не го пипна. Знам ли може да не е истински.
Беше си истински и студен.
И докато някои се катерят пеша, други използват джиБ за предвижване.
И така в шеги, закачки, гледки бавно се приближавахме към хижата.
Хижата(Белмекен) се намира на много красиво място, да не кажа уникално красиво. Хижарят е гостопримен, боба е много вкусен, личи си че се полагат гружи хижата да стане едно много добро място за почивка.
И преди да се появят облаците,
беше време за кратко плуване в езерото. Или както се казва в онова детско стихче:
"Мечката се мие, чисти, във потоците сребристи.има ли за тебе пречка, да постъпваш като мечка?"
Аз си признавам, че съм абсолютна шматка. Винаги, абсолютно винаги аз успявам да стъпя с единият крак в калта. Това се е случвало много пъти, просто сега го документирах.
Повече няма да кометирам горната снимка. То се вижда.
Слънцето вече залязваше и окупирахме масата. Половината нощ премина в песни и танци край огъня.
Утрото ни посрещна ведро, с усмихнато до уши слънце и езеро окъпано в мека светлина.
Кратък разбор и групата реши - едната част се прибира по обратният път към Спортната база. Другата катерим в.Равни чал и евентуално и в.Белмекен.
А Равни чал е това това горе.
И се започна катеренето. Където беше по равно докато почивах се сещах и да снимам.
Най накрая върхът е покорен! Гледката е убийствена!
Тук горе умората ми дойде в повече и се отказах да щурмувам и в.Белмекен. Бавно спускане към пътеката за Спортната база. После и бавно прибиране към базата.
Връх Белмекен го оставих за следващият път.
Групата много сте готини, обичам Ви!! Благодаря за хубавите моменти, Любо за теб специални балгодарности!!! Ще се радвам пак да катерим заедно върхове!!
снимка:Светла Тодорова
Това е от мен - една малка разходка в национален парк Рила.
п.п.
Ако някой реши да си вземе снимка от тук нека прочете ето това.
И кометирайте, желателно е с имена :))
