Фотинските водопади

 Малка есенна разходка


Бях ги запланувал от лятото, но то риба, нещо друго се случи и така та едва вчера ги посетих. Събрахме сме малка групичка и оползотворихме по перфектен начин прекрасният есенен ден.
Фотиново ни посрещна с облачно, но топло за сезона и надморската височина време. Слънцето полагаше усилия да пробие облаците. По късно и това щеше да се случи. На площада местните ни посрещнаха с усмивка и веднага ни упътиха в правилната посока. И тръгнахме.

И снимахме. Моята сапунерка издишаше от всякъде, но все някоя и друга снимка има за показване :)
Пътят следва реката, дърветата някой ги беше нарисувал във всички нюанси на жълтото и червено.

Имаше и римски мост.

И партизански мост.

А защо партизански ли.....според мен така да се казва е ето това

Гледах доста във водата да зърна някоя петниста сянка, но явно въпреки табелите.......риболова не е спирал.

Но пък имаше гъбки

И така след около час ходене бяхме над водопадите.

Трябваше да оставим пътя и да се спуснем по стръмна пътека. Особено към 1 водопад. Не би било лошо от страна на кметството да се сложи едно въже  за да могат деца и по възрастни да слезнат без да се пребият.
Ето го и 1 водопад.

Качването беше по лесно :) Ред беше на 2 и 3 водопад. Пътеката към тях не е така стръмна.
Под водопадите сапунерката пак се издъни и няма читави снимки.

Качихме се на скалите над водопадите за да починем и полюбуваме на гледката.

Доста си е височко.

Починахме хубаво и по обратният път. Слънцето вече се беше показало, освен нас имаше и други хора на водопадите.

Повечето дойдоха по пътя до пътеката с джипове. Бе простотия отвсякъде, ама нали си купил джиБ....повече няма да коментирам, щото ме избива на нецензурни думи.

 След това "лирично" отклонение да се върна към есента, пътека, дървета, листата, цветовете, реката....

И ако някой не вярва за джиповете: е на всичко разкаляха :)

Имам едно въпросче и ще се радвам ако има кой да ми отговори на него. Как се казва това растение?

След като излезнахме от гората се порадвахме на показалото се слънце, есенните багри и топлото време.

Заслужава да се отбележи хубавото място за пикник край пътят и реката.

Чешмата е вътре в беседката, има и място за барбекю, маса, пейки.

На няколко места покрай пътя забелязах ето такива табели. Които за жалост не са спряли изхвърлянето на боклука в реката. Една от типично българските особености- боклука в реката.

С последните слънчеви лъчи показващи се зад хълма стигнахме до селото.

Един ноемврийски ден прекаран сред уникална природа и готина компания.

Малко есенна пъстрота за завършек.

Те това  е от мен:) Правете ох а не бох :)







Ааааа ето и Насето беее

Ако някой реши да си хареса снимка нека първо прочете ето това. И който се престраши да коментира да сложи и едно име ;)

До Равни чал и обратно

Малък фотопътепис

Десетина дни преди миналият уикенд получих предложение да участвам в един лек поход до х.Белмекен. Е не му мислих много (то и аз нямам капацитета да мисля много). И така в събота сутринта ставане рано, едно кафенце за разсънване, раничката и пред блока да си чакам превоза. И опааа фал - бях объркал фланелките. Е случва се, както се случва да  се намърдаш с фланелка на която пише Германия сред руски отбор по биатлон- погледите бяха ......да кажем доста интересни :)))
И тръгнахме за сборният пункт - спортна база Белмекен. Готина компания, готина музика и неусетно стигнахме язовира.

 

Събрахме се компанията. Уникални, разни и разнообразни - както се казва събрани от кол и въже. Но готини и с едно много важно качество - не загубили детето в себе си.

                         снимка:Светла Тодорова

Парка беше пред нас а ние бяхме готови да го пребродим.

 

 Пътеката до х.Белмекен не е трудна и времето минаваше в закачки, наслаждаване на прекрасните гледки и много снимки.

 

 От малък ми се иска да се развихря на пилона и сега ми се отдаде възможност. Имах и публика, какво повече да се желае. И ареееее

                                   снимка:Светла Тодорова

След това лирично отклонение и бурни аплодисменти продължихме с добро темпо да се приближаваме към хижата.Имахме и срещи с местната фауна, опити за разговори с нея. Но без успех.

И както си вървим - опаааа, яяя  сняг. Не може  да пропусна да не го пипна. Знам ли може  да не е истински.

Беше си истински и студен.

И докато някои се катерят пеша, други използват джиБ за предвижване.

 

И така в шеги, закачки, гледки бавно се приближавахме към хижата.

Хижата(Белмекен) се намира на много красиво място, да не кажа уникално красиво. Хижарят е гостопримен, боба е много вкусен, личи си че се полагат гружи хижата  да стане едно много добро място за почивка.

И преди да се появят облаците,

беше време за кратко плуване в езерото. Или както се казва в онова детско стихче:

"Мечката се мие, чисти, във потоците сребристи.
има ли за тебе пречка, да постъпваш като мечка?"

Аз си признавам, че съм абсолютна шматка. Винаги, абсолютно винаги аз успявам да стъпя с единият крак в калта. Това се  е случвало много пъти, просто сега го документирах.

Повече няма да кометирам горната снимка. То се вижда.

Слънцето вече залязваше и окупирахме масата. Половината нощ премина в песни и танци край огъня.

Утрото ни посрещна ведро, с усмихнато до уши слънце и езеро окъпано в мека светлина.

Кратък разбор и групата реши - едната част се прибира по обратният път към Спортната база. Другата катерим в.Равни чал и евентуално и в.Белмекен.

А Равни чал е това това горе.

И се започна катеренето. Където беше по равно докато почивах се сещах и да снимам.

Най накрая върхът е покорен! Гледката е убийствена!

Тук горе умората ми дойде в повече и се отказах  да щурмувам и в.Белмекен. Бавно спускане към пътеката  за Спортната база. После и бавно прибиране към базата.

Връх Белмекен го оставих за следващият път.

Групата много сте готини, обичам Ви!! Благодаря за хубавите моменти, Любо за теб специални балгодарности!!! Ще се радвам пак да катерим  заедно върхове!!

     снимка:Светла Тодорова

Това е от мен - една малка разходка в национален парк Рила.

п.п.

Ако някой реши да си вземе снимка от тук нека прочете ето това.

И кометирайте, желателно е с имена :))